петък, 8 декември 2006 г.

Абе нал сме българи бе брато?

"Абе нал сме българи бе брато, абе що не си помагаме бе?"
Това е фразата която съм чувал в този и още няколко варианта. Случвало ми се е да чуя тази фраза дори от хора който са измамили член на моето семейство в България. Странното в случая е че се сещаме за нея фраза само когато сме навън, само когато с цялата си тежест се стовари една съвсем отделна действитрлност. Само когато се чувстваме беззащитни, подвластни на случайността и милостта на някой емигрант.
Тази фраза е бързо забравена от бг. емигранта, малко след като успее да натрупа малко опит, сигурност, пари.
Говоря от личен опит, от опита на познати и приятели.
Странното е че тази фраза никога не се използва по родните земи.
Това е фразата на отчаянието и временното проглеждане.
Както вече казах тя е временно явление и изчезва от емигрантския речник.
почти никога не се заменя от фразата " Ами да българи сме и затуй ще ти помогна"
Естествено има и изключения и не едно и две.
Тогава идва отплатата под форма на неблагодарност, кражби или излъгано доверие.
Пространни теми на който ще се спрем и за напред

Няма коментари: