Легенда 1.

"Абе ти да имаш там за кафета по пътя, некой сандвич или ...абе некакви дребни кинти ти требват.
Като слезеш там на спирката, тама те чакат бе човек.
Ами то нии българите там сме много известни и веднага те вземат на работа. Я като гледачка на някои старец, я за някое дете ще се грижиш. Нямаш никакви проблеми."

Една от легендите разказващи се за Испания е тази.

Това е по действителен случай.
Жена, медицинска сестра, взела 50 евро и тръганала на гурбет.
Пристига с автобуса на гарата в Мадрид.
Странно!
Кой знае защо никой не я чакал.
Нямало тълпа от нетърпеливи испанци, нямало борба кой да вземе нея персона.
Никой не бил известен за така добре подготвения кадър.
Незнам дали е имала обещанието на някой познат да я чака. В случая никой не я чакал.

Поставете се на нейно място.
Чужда държава, непознат език, страх, страх.
Бързащи хора, никой не ти обръща внимание, куфари, суетене.
Високоговорителите на непознат език обявяват нещо.
Никой не те забелязва или се прави, че не те забелязва, никой не се нуждае от още един проблем.
СТРАХ
Знам не една история, когато някой е казал:
"Абе брачед, нема да се плашиш бе. Идваш у Испания, язе те чекам на гарата. Водим те у назе, че слушаме Райна, че пиеме и сабалем че те водим на работа"
Много такива историй завършват (или започват) с това че брачеда изобщо не се появява на сцената.
Или се появява, повдига рамене и набързо се отървава от новодошлия.
Много такива историй.
Обикновено "брачеда" е обяснявал на дълго и широко, колко е велик в Испания, какви невероятни кинти "кърти".
Как шефа му го обожава, щото нашия е умен, работлив и схватлив за петима.
Колко прости и мързеливи парчета са това испанците...

За случая с жената...ами прибраха я някакви по случайност минаващи през гарата познати.
После...